10.02.2009 г., 12:30 ч.

Гранична зона 

  Поезия
531 0 4

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.

На границата гларуси крещят,
утрото да могат да събудят,
за да разкара падналия мрак,
да се роди от светлината чудо.

Градовете пак да зажужат,
да заблестят пак Дунавски води,
че тишината като в мъртъв свят
смисъла потиска и души.

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Безмълвието тягостно тежи...
Дали не закърнява тежестта?



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??