Оставям те да завладееш
мойте скрити граници
и времето назад ще
спира да се връща.
Кръвта ми нежно
в тебе ще заспи,
когато слееш мойте
с твоите привидности.
И няма да поискам
да съм алено предишна,
без граници към теб
по-силно те желая.
Обаче някога несигурен-излишен
да не отидеш да ограбваш
онези кули с незавладени граници.
© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados