Оставям те да завладееш
мойте скрити граници
и времето назад ще
спира да се връща.
Кръвта ми нежно
в тебе ще заспи,
когато слееш мойте
с твоите привидности.
И няма да поискам
да съм алено предишна,
без граници към теб
по-силно те желая.
Обаче някога несигурен-излишен
да не отидеш да ограбваш
онези кули с незавладени граници.
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
