Оставям те да завладееш
мойте скрити граници
и времето назад ще
спира да се връща.
Кръвта ми нежно
в тебе ще заспи,
когато слееш мойте
с твоите привидности.
И няма да поискам
да съм алено предишна,
без граници към теб
по-силно те желая.
Обаче някога несигурен-излишен
да не отидеш да ограбваш
онези кули с незавладени граници.
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
