12 ene 2014, 19:22  

Гратисчии

  Poesía » Otra
699 0 4

Законът, казват, е врата в поле –

там хората я обикалят.

Аз цял живот редих ги две по две

през тях законно да минават.

 

Нахълтват те в Софийското метро

по двама или се провират,

тъй както във съседното бистро

се влиза за по чаша бира.

 

Поглеждат ме виновно под око,

не свикнали на ред и право.

Защо пък с карта и билет, ако

не ще им каже никой: „Браво!”

 

И казвам им на тези господа,

че ако тук това е лесно,

то горе, пред небесната врата,

пролуки няма в ляво, в десно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...