12.01.2014 г., 19:22  

Гратисчии

691 0 4

Законът, казват, е врата в поле –

там хората я обикалят.

Аз цял живот редих ги две по две

през тях законно да минават.

 

Нахълтват те в Софийското метро

по двама или се провират,

тъй както във съседното бистро

се влиза за по чаша бира.

 

Поглеждат ме виновно под око,

не свикнали на ред и право.

Защо пък с карта и билет, ако

не ще им каже никой: „Браво!”

 

И казвам им на тези господа,

че ако тук това е лесно,

то горе, пред небесната врата,

пролуки няма в ляво, в десно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...