12 янв. 2014 г., 19:22  

Гратисчии

695 0 4

Законът, казват, е врата в поле –

там хората я обикалят.

Аз цял живот редих ги две по две

през тях законно да минават.

 

Нахълтват те в Софийското метро

по двама или се провират,

тъй както във съседното бистро

се влиза за по чаша бира.

 

Поглеждат ме виновно под око,

не свикнали на ред и право.

Защо пък с карта и билет, ако

не ще им каже никой: „Браво!”

 

И казвам им на тези господа,

че ако тук това е лесно,

то горе, пред небесната врата,

пролуки няма в ляво, в десно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...