12 янв. 2014 г., 19:22  

Гратисчии

702 0 4

Законът, казват, е врата в поле –

там хората я обикалят.

Аз цял живот редих ги две по две

през тях законно да минават.

 

Нахълтват те в Софийското метро

по двама или се провират,

тъй както във съседното бистро

се влиза за по чаша бира.

 

Поглеждат ме виновно под око,

не свикнали на ред и право.

Защо пък с карта и билет, ако

не ще им каже никой: „Браво!”

 

И казвам им на тези господа,

че ако тук това е лесно,

то горе, пред небесната врата,

пролуки няма в ляво, в десно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...