Гравитация

Poesía

818 1 3

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся
някой лост на който да се обеся
или пък с него да преобърна света
на друг човек
твоят е непоклатим
вечен
и заровен в двора ми

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Петър1 (Петър Димитров)

И аз - като останалите фенове ръкопляскам
Но на кого - не знам

2018-10-15T15:03:29+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

А такааа... Какво да кажа? Първо, ако неговият живот е непоклатим и с това те е привлякъл, защо да го преобръщаш? Ако, пък, той е привлечен от твоята жажда за промяна, защо не стане по-гъвкав? Тогава, вместо да се беси на лоста, по-добре лирическата да потърси друг обект.

2018-10-14T16:34:59+03:00
щураче (любимка)

Интересно е да се гледа през очите ти, харесва ми

2018-10-14T13:02:53+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0