14 oct 2018, 12:35

Гравитация

  Poesía
825 1 3

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся 
някой лост на който да се обеся
или пък с него да преобърна света
на друг човек
твоят е непоклатим 
вечен
и заровен в двора ми

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз - като останалите фенове ръкопляскам
    Но на кого - не знам
  • А такааа... Какво да кажа? Първо, ако неговият живот е непоклатим и с това те е привлякъл, защо да го преобръщаш? Ако, пък, той е привлечен от твоята жажда за промяна, защо не стане по-гъвкав? Тогава, вместо да се беси на лоста, по-добре лирическата да потърси друг обект.
  • Интересно е да се гледа през очите ти, харесва ми

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...