14 oct 2018, 12:35

Гравитация 

  Poesía
419 1 3

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся 
някой лост на който да се обеся
или пък с него да преобърна света
на друг човек
твоят е непоклатим 
вечен
и заровен в двора ми

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз - като останалите фенове ръкопляскам
    Но на кого - не знам
  • А такааа... Какво да кажа? Първо, ако неговият живот е непоклатим и с това те е привлякъл, защо да го преобръщаш? Ако, пък, той е привлечен от твоята жажда за промяна, защо не стане по-гъвкав? Тогава, вместо да се беси на лоста, по-добре лирическата да потърси друг обект.
  • Интересно е да се гледа през очите ти, харесва ми
Propuestas
: ??:??