Гравитация

Поэзия

824 1 3

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся
някой лост на който да се обеся
или пък с него да преобърна света
на друг човек
твоят е непоклатим
вечен
и заровен в двора ми

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Петър1 (Петър Димитров)

И аз - като останалите фенове ръкопляскам
Но на кого - не знам

2018-10-15T15:03:29+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

А такааа... Какво да кажа? Първо, ако неговият живот е непоклатим и с това те е привлякъл, защо да го преобръщаш? Ако, пък, той е привлечен от твоята жажда за промяна, защо не стане по-гъвкав? Тогава, вместо да се беси на лоста, по-добре лирическата да потърси друг обект.

2018-10-14T16:34:59+03:00
щураче (любимка)

Интересно е да се гледа през очите ти, харесва ми

2018-10-14T13:02:53+03:00