Година мина във съмнение,
че любовта ми ме зарязва.
Изприщих се от притеснение,
обади се и стара язва.
Абсурд си бе да ме изрита,
дори и повод не бих дал,
но тебе, братче, кой те пита,
ти явно с друг си идеал.
Ударих с любовта гредата –
за нея бил съм епизод.
Да, ситуация позната –
поредният съм идиот!
Сега, и да се тръшкам вече,
всеки ще ми се присмей.
Тя си замина бе, човече,
що се правиш на Орфей!
© Георги Янков Todos los derechos reservados