24 февр. 2023 г., 10:06

Греда

379 1 0

Година мина във съмнение,

че любовта ми ме зарязва.

Изприщих се от притеснение,

обади се и стара язва.

 

Абсурд си бе да ме изрита,

дори и повод не бих дал,

но тебе, братче, кой те пита,

ти явно с друг си идеал.

 

Ударих с любовта гредата –

за нея бил съм епизод.

Да, ситуация позната –

поредният съм идиот!

 

Сега, и да се тръшкам вече,

всеки ще ми се присмей.

Тя си замина бе, човече,

що се правиш на Орфей!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...