24 февр. 2023 г., 10:06

Греда

383 1 0

Година мина във съмнение,

че любовта ми ме зарязва.

Изприщих се от притеснение,

обади се и стара язва.

 

Абсурд си бе да ме изрита,

дори и повод не бих дал,

но тебе, братче, кой те пита,

ти явно с друг си идеал.

 

Ударих с любовта гредата –

за нея бил съм епизод.

Да, ситуация позната –

поредният съм идиот!

 

Сега, и да се тръшкам вече,

всеки ще ми се присмей.

Тя си замина бе, човече,

що се правиш на Орфей!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...