Греда
381
1
0
Година мина във съмнение,
че любовта ми ме зарязва.
Изприщих се от притеснение,
обади се и стара язва.
Абсурд си бе да ме изрита,
дори и повод не бих дал,
но тебе, братче, кой те пита,
ти явно с друг си идеал.
Ударих с любовта гредата –
за нея бил съм епизод.
Да, ситуация позната –
поредният съм идиот!
Сега, и да се тръшкам вече,
всеки ще ми се присмей.
Тя си замина бе, човече,
що се правиш на Орфей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
