Грехопадение

10 feb 2011, 22:17

Poesía

483 0 6

Композиция от живи вкаменелости –

човешкият Стоунхендж.

Помислих, че наблюдавам себе си.

Дочух екота на монолитен рефрен.

Спрях. На метър от тях.

Исках да помълчим заедно.

Сведох глава – но не бях

част от обреда таен.

Продължих да вървя – доближих

до върха на греха, без да зная,

че всяка една тишина

бе разграбена празна стая.

Вярвах, че всяка врата

е предел; краят на пътя.

Но прехвърлих върха и разбрах,

че мога отвъд да пристъпя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

laramaylin (Нина Чилиянска)

2011-03-12T13:55:35+02:00

Отново много добро стихо ....особено финалът!
Hunterszone (Константин Дренски)

2011-02-12T12:24:19+02:00

Мерси, Вики
viki-dimitrova (Виктория)

2011-02-11T16:36:20+02:00

Много е добро
Hunterszone (Константин Дренски)

2011-02-11T16:17:40+02:00

Лошото е, че силата е относителна величина - един път я имаш, друг път не. Поздрави!
лъвче (Лъки)

2011-02-11T12:05:41+02:00

"Но прехвърлих върха и разбрах,
че мога отвъд да пристъпя..."
Само силните го могат!Поздрав,Поете!
ananke (Радослав Смилков)

2011-02-10T22:37:31+02:00

Всеки вход е и изход... и обратното е вярно.