Грехопадение
Композиция от живи вкаменелости –
човешкият Стоунхендж.
Помислих, че наблюдавам себе си.
Дочух екота на монолитен рефрен.
Спрях. На метър от тях.
Исках да помълчим заедно.
Сведох глава – но не бях
част от обреда таен.
Продължих да вървя – доближих
до върха на греха, без да зная,
че всяка една тишина
бе разграбена празна стая.
Вярвах, че всяка врата
е предел; краят на пътя.
Но прехвърлих върха и разбрах,
че мога отвъд да пристъпя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
