6 abr 2013, 10:15

Грехове

  Poesía » Otra
646 0 0

Грехове, грехове, грехове,

натрупани, смъртни, фатални.

Във името Божие славно,

се вричахме смело, тотално.

 

Надигахме с мишци

товара човешки,

изпъстрен с невидими

структурни  грешки.

 

Но стига сме писали

за тези  разпятия.

Ще  станем за смях

във  света  на  конкретните

светски  понятия. 

 

Заведена  с  Божия  воля - аудиенция,

със вмъкната в нея  пъстра сентенция.

Ех, ето, че свършиха тези неволи!

Ще ходим от утре съвсем, съвсем... голи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...