Грехове, грехове, грехове,
натрупани, смъртни, фатални.
Във името Божие славно,
се вричахме смело, тотално.
Надигахме с мишци
товара човешки,
изпъстрен с невидими
структурни грешки.
Но стига сме писали
за тези разпятия.
Ще станем за смях
във света на конкретните
светски понятия.
Заведена с Божия воля - аудиенция,
със вмъкната в нея пъстра сентенция.
Ех, ето, че свършиха тези неволи!
Ще ходим от утре съвсем, съвсем... голи.
© Симеон Пенчев Всички права запазени