Apr 6, 2013, 10:15 AM

Грехове

  Poetry » Other
637 0 0

Грехове, грехове, грехове,

натрупани, смъртни, фатални.

Във името Божие славно,

се вричахме смело, тотално.

 

Надигахме с мишци

товара човешки,

изпъстрен с невидими

структурни  грешки.

 

Но стига сме писали

за тези  разпятия.

Ще  станем за смях

във  света  на  конкретните

светски  понятия. 

 

Заведена  с  Божия  воля - аудиенция,

със вмъкната в нея  пъстра сентенция.

Ех, ето, че свършиха тези неволи!

Ще ходим от утре съвсем, съвсем... голи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...