14 may 2018, 20:31  

Грехове

  Poesía » Otra
426 1 1

Земята – люлката вселенска,

с проклет късмет и стръмен път.

И танц със стъпката виенска...

Така е тук, не знам отвъд...

 

И тука е борбата земна,

че тук заливаме се с пот.

И тук в корубата си тъмна

подклаждаме един живот.

 

А дните ни са все безбожни

и хлябът ни е доста сух.

Пък грижите са невъзможни –

за нас и Господа е глух.

 

Сами на земната планета,

но с поглед в други светове,

четем на Господа сонета

и пак сме пълни с грехове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "четем на Господа сонета

    и пак сме пълни с грехове."

    Безгрешни няма.Но пък скука
    би свила дните на кълбо.
    От грешки ражда се наука
    и с грешки шарен е животът.
    Пък Бог ни вижда. И прощава.
    щом грешки учат на добро.

    Аплодисменти и от мен! Благодаря Колич!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...