Земята – люлката вселенска,
с проклет късмет и стръмен път.
И танц със стъпката виенска...
Така е тук, не знам отвъд...
И тука е борбата земна,
че тук заливаме се с пот.
И тук в корубата си тъмна
подклаждаме един живот.
А дните ни са все безбожни
и хлябът ни е доста сух.
Пък грижите са невъзможни –
за нас и Господа е глух.
Сами на земната планета,
но с поглед в други светове,
четем на Господа сонета
и пак сме пълни с грехове.
© Никола Апостолов All rights reserved.
и пак сме пълни с грехове."
Безгрешни няма.Но пък скука
би свила дните на кълбо.
От грешки ражда се наука
и с грешки шарен е животът.
Пък Бог ни вижда. И прощава.
щом грешки учат на добро.
Аплодисменти и от мен! Благодаря Колич!