Грехове
Земята – люлката вселенска,
с проклет късмет и стръмен път.
И танц със стъпката виенска...
Така е тук, не знам отвъд...
И тука е борбата земна,
че тук заливаме се с пот.
И тук в корубата си тъмна
подклаждаме един живот.
А дните ни са все безбожни
и хлябът ни е доста сух.
Пък грижите са невъзможни –
за нас и Господа е глух.
Сами на земната планета,
но с поглед в други светове,
четем на Господа сонета
и пак сме пълни с грехове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
