Сивота и пепел
покриват сетния копнеж.
Бразди вглъбени във сърцето
отвеждат в тъмен свят.
И вечна е тъгата.
Изстрадано е всичко.
Свитъкът от рози е увяхнал.
Небето със приведено чело
отлива дъжд греховен.
Пречиства той съдбата.
Вярата умираше веднъж........
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados