26 dic 2007, 9:47

Греховен разговор

  Poesía
975 0 6
Не съумяхме никога да поговорим,
днес вече нямам нужда от това.
Ти само с онзи поглед призови ме -
без свян да си побъбрят нашите тела.

Безмълвните ни устни ще си кажат
всичко, погубено от нас в милион лъжи.
Сърцата ни - ранени - във лудешки ритъм
ще потанцуват, както ние някога (преди).
Душите ни - преплетени - ще си
прошепнат дълбоки... парещи неща.
Повярвай ми, за този миг откраднат
не са ни нужни истински слова.

Очите ми - попили всяка дума на телата -
по-весело ще гледат в утрешния ден.
Ще търсят с трепет твоите да срещнат,
греховен разговор да проведем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...