Dec 26, 2007, 9:47 AM

Греховен разговор

  Poetry
973 0 6
Не съумяхме никога да поговорим,
днес вече нямам нужда от това.
Ти само с онзи поглед призови ме -
без свян да си побъбрят нашите тела.

Безмълвните ни устни ще си кажат
всичко, погубено от нас в милион лъжи.
Сърцата ни - ранени - във лудешки ритъм
ще потанцуват, както ние някога (преди).
Душите ни - преплетени - ще си
прошепнат дълбоки... парещи неща.
Повярвай ми, за този миг откраднат
не са ни нужни истински слова.

Очите ми - попили всяка дума на телата -
по-весело ще гледат в утрешния ден.
Ще търсят с трепет твоите да срещнат,
греховен разговор да проведем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...