26.12.2007 г., 9:47

Греховен разговор

974 0 6
Не съумяхме никога да поговорим,
днес вече нямам нужда от това.
Ти само с онзи поглед призови ме -
без свян да си побъбрят нашите тела.

Безмълвните ни устни ще си кажат
всичко, погубено от нас в милион лъжи.
Сърцата ни - ранени - във лудешки ритъм
ще потанцуват, както ние някога (преди).
Душите ни - преплетени - ще си
прошепнат дълбоки... парещи неща.
Повярвай ми, за този миг откраднат
не са ни нужни истински слова.

Очите ми - попили всяка дума на телата -
по-весело ще гледат в утрешния ден.
Ще търсят с трепет твоите да срещнат,
греховен разговор да проведем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...