26 дек. 2007 г., 09:47

Греховен разговор

977 0 6
Не съумяхме никога да поговорим,
днес вече нямам нужда от това.
Ти само с онзи поглед призови ме -
без свян да си побъбрят нашите тела.

Безмълвните ни устни ще си кажат
всичко, погубено от нас в милион лъжи.
Сърцата ни - ранени - във лудешки ритъм
ще потанцуват, както ние някога (преди).
Душите ни - преплетени - ще си
прошепнат дълбоки... парещи неща.
Повярвай ми, за този миг откраднат
не са ни нужни истински слова.

Очите ми - попили всяка дума на телата -
по-весело ще гледат в утрешния ден.
Ще търсят с трепет твоите да срещнат,
греховен разговор да проведем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...