Стоя в стаята сама
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи,
спомням нашите мечти,
и питам се сега на глас,
кой сгреши... ти? Или пък аз?!
Лятото ли ти забрави
или аз дълбоко те намразих?
Ти помниш ли как любовта
без да пита връхлетя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse