15.11.2007 г., 8:55

Грешим ли...?

982 0 3
 Стоя в стаята сама
 и гледам вънка есента,
 
 навън отронват се листата
 и безмълвни падат на земята,
 
 аз спомням твоите очи,
 спомням нашите мечти,
 
 и питам се сега на глас,
 кой сгреши... ти? Или пък аз?!
 
 Лятото ли ти забрави
 или аз дълбоко те намразих?
 
 Ти помниш ли как любовта
 без да пита връхлетя,
 
 през пътя ни премина
 и безсрамно си замина,
 
 и остави въпроси едни
 за мен, за теб и нашите дни?

 Грешим ли ние в това,
 обичта, че носиме сега?
 
 Греша ли също, че стоя
 и по тебе плача и горя?
 
 Защо ли точно в онзи ден,
 ти отказа се от мен,
 
 когато пишех пак за нас
 и щастлива бях в онзи час?
 
 "Доста мислих за едно"-
 пише в твоето писмо,
 
 "Съжалявам, но ние сме до тук".
 Все едно не беше ти, а беше друг.
 
 "Добре" - написах в отговор и аз,
 и нещастна станах в онзи час.

 Сега се питам и стоя -
 с какво ли толкова греша?

 А може би не аз сгреших,
 като любовта дълбоко нараних.

 Отново пиша ти сега,
 дали обаче моите слова
 
 ще стигнат до твоето сърце
 и пак ще бъда с теб?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом си задавате въпроси, значи е останало нещо, значи все още ви пука, така да се каже.Не стой сама и не се кахари, а го потърси!Успех и щастие ти желая!
  • Недей забравя, мила, че когато една врата се затвори, ВИНАГИ се отваря друга!
    Бъди щастлива!
  • Стоя във стаята сама
    и гледам тъжно есента...
    Така не е ли по добре?
    Хубаво стихотворение.
    С обич, мила Нина.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...