Грешим ли...?
Стоя в стаята сама
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи,
спомням нашите мечти,
и питам се сега на глас,
кой сгреши... ти? Или пък аз?!
Лятото ли ти забрави
или аз дълбоко те намразих?
Ти помниш ли как любовта
без да пита връхлетя,
през пътя ни премина
и безсрамно си замина,
и остави въпроси едни
за мен, за теб и нашите дни?
Грешим ли ние в това,
обичта, че носиме сега?
Греша ли също, че стоя
и по тебе плача и горя?
Защо ли точно в онзи ден,
ти отказа се от мен,
когато пишех пак за нас
и щастлива бях в онзи час?
"Доста мислих за едно"-
пише в твоето писмо,
"Съжалявам, но ние сме до тук".
Все едно не беше ти, а беше друг.
"Добре" - написах в отговор и аз,
и нещастна станах в онзи час.
Сега се питам и стоя -
с какво ли толкова греша?
А може би не аз сгреших,
като любовта дълбоко нараних.
Отново пиша ти сега,
дали обаче моите слова
ще стигнат до твоето сърце
и пак ще бъда с теб?...
и гледам вънка есента,
навън отронват се листата
и безмълвни падат на земята,
аз спомням твоите очи,
спомням нашите мечти,
и питам се сега на глас,
кой сгреши... ти? Или пък аз?!
Лятото ли ти забрави
или аз дълбоко те намразих?
Ти помниш ли как любовта
без да пита връхлетя,
през пътя ни премина
и безсрамно си замина,
и остави въпроси едни
за мен, за теб и нашите дни?
Грешим ли ние в това,
обичта, че носиме сега?
Греша ли също, че стоя
и по тебе плача и горя?
Защо ли точно в онзи ден,
ти отказа се от мен,
когато пишех пак за нас
и щастлива бях в онзи час?
"Доста мислих за едно"-
пише в твоето писмо,
"Съжалявам, но ние сме до тук".
Все едно не беше ти, а беше друг.
"Добре" - написах в отговор и аз,
и нещастна станах в онзи час.
Сега се питам и стоя -
с какво ли толкова греша?
А може би не аз сгреших,
като любовта дълбоко нараних.
Отново пиша ти сега,
дали обаче моите слова
ще стигнат до твоето сърце
и пак ще бъда с теб?...
© Нина Найденова All rights reserved.
