15 нояб. 2007 г., 08:55

Грешим ли...?

978 0 3
 Стоя в стаята сама
 и гледам вънка есента,
 
 навън отронват се листата
 и безмълвни падат на земята,
 
 аз спомням твоите очи,
 спомням нашите мечти,
 
 и питам се сега на глас,
 кой сгреши... ти? Или пък аз?!
 
 Лятото ли ти забрави
 или аз дълбоко те намразих?
 
 Ти помниш ли как любовта
 без да пита връхлетя,
 
 през пътя ни премина
 и безсрамно си замина,
 
 и остави въпроси едни
 за мен, за теб и нашите дни?

 Грешим ли ние в това,
 обичта, че носиме сега?
 
 Греша ли също, че стоя
 и по тебе плача и горя?
 
 Защо ли точно в онзи ден,
 ти отказа се от мен,
 
 когато пишех пак за нас
 и щастлива бях в онзи час?
 
 "Доста мислих за едно"-
 пише в твоето писмо,
 
 "Съжалявам, но ние сме до тук".
 Все едно не беше ти, а беше друг.
 
 "Добре" - написах в отговор и аз,
 и нещастна станах в онзи час.

 Сега се питам и стоя -
 с какво ли толкова греша?

 А може би не аз сгреших,
 като любовта дълбоко нараних.

 Отново пиша ти сега,
 дали обаче моите слова
 
 ще стигнат до твоето сърце
 и пак ще бъда с теб?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щом си задавате въпроси, значи е останало нещо, значи все още ви пука, така да се каже.Не стой сама и не се кахари, а го потърси!Успех и щастие ти желая!
  • Недей забравя, мила, че когато една врата се затвори, ВИНАГИ се отваря друга!
    Бъди щастлива!
  • Стоя във стаята сама
    и гледам тъжно есента...
    Така не е ли по добре?
    Хубаво стихотворение.
    С обич, мила Нина.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...