Ninsi (Нина Найденова)
86 207
15 нояб. 2007 г., 08:55

Грешим ли...? 

  Поэзия » Любовная
758 0 3
 Стоя в стаята сама
 и гледам вънка есента,
 
 навън отронват се листата
 и безмълвни падат на земята,
 
 аз спомням твоите очи,
 спомням нашите мечти,
 
 и питам се сега на глас,
 кой сгреши... ти? Или пък аз?!
 
 Лятото ли ти забрави
 или аз дълбоко те намразих?
 
 Ти помниш ли как любовта
 без да пита връхлетя,
 
 през пътя ни премина
 и безсрамно си замина,
 
 и остави въпроси едни
 за мен, за теб и нашите дни?

 Грешим ли ние в това,
 обичта, че носиме сега?
 
 Греша ли също, че стоя
 и по тебе плача и горя?
 
 Защо ли точно в онзи ден,
 ти отказа се от мен,
 
 когато пишех пак за нас
 и щастлива бях в онзи час?
 
 "Доста мислих за едно"-
 пише в твоето писмо,
 
 "Съжалявам, но ние сме до тук".
 Все едно не беше ти, а беше друг.
 
 "Добре" - написах в отговор и аз,
 и нещастна станах в онзи час.

 Сега се питам и стоя -
 с какво ли толкова греша?

 А може би не аз сгреших,
 като любовта дълбоко нараних.

 Отново пиша ти сега,
 дали обаче моите слова
 
 ще стигнат до твоето сърце
 и пак ще бъда с теб?...

© Нина Найденова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щом си задавате въпроси, значи е останало нещо, значи все още ви пука, така да се каже.Не стой сама и не се кахари, а го потърси!Успех и щастие ти желая!
  • Недей забравя, мила, че когато една врата се затвори, ВИНАГИ се отваря друга!
    Бъди щастлива!
  • Стоя във стаята сама
    и гледам тъжно есента...
    Така не е ли по добре?
    Хубаво стихотворение.
    С обич, мила Нина.
Предложения
: ??:??