5 mar 2016, 19:48

Грешка 

  Poesía » Otra
332 0 1

Вървя по улицата, гледам жена

с дълга коса и походка красива.

И нали е в гръб, аз се припознах,

смутих се, а тя изглеждаше щастлива.

И така вървях и се усмихвах

на своята неволна, палава грешка.

Не издържах и с глас като прихнах

хората се чудеха, каква е тази смешка.

А те не знаят, че преди малко

аз я докоснах и извиках по име.

И тя се усмихна, ех, колко жалко

каза ''Имате грешка, господине''.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2016

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??