Грешка
479
0
1
Вървя по улицата, гледам жена
с дълга коса и походка красива.
И нали е в гръб, аз се припознах,
смутих се, а тя изглеждаше щастлива.
И така вървях и се усмихвах
на своята неволна, палава грешка.
Не издържах и с глас като прихнах
хората се чудеха, каква е тази смешка.
А те не знаят, че преди малко
аз я докоснах и извиках по име.
И тя се усмихна, ех, колко жалко
каза ''Имате грешка, господине''.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
