5.03.2016 г., 19:48 ч.

Грешка 

  Поезия » Друга
334 0 1

Вървя по улицата, гледам жена

с дълга коса и походка красива.

И нали е в гръб, аз се припознах,

смутих се, а тя изглеждаше щастлива.

И така вървях и се усмихвах

на своята неволна, палава грешка.

Не издържах и с глас като прихнах

хората се чудеха, каква е тази смешка.

А те не знаят, че преди малко

аз я докоснах и извиках по име.

И тя се усмихна, ех, колко жалко

каза ''Имате грешка, господине''.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2016

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??