19 ene 2008, 22:02

Грешка

  Poesía
1K 0 5
На безбрежен бряг
накрай безкрайното море...
Умрях...
Пред погледа на тъжното дете.
Сред глас...
Застинал в вятъра на вечността.
Във час...
Отровен в желанието на нощта.
Заспах...
Копнеейки за вик раздран.
Живях...
Самотен насред подивяла сган.
И ето ме накрая,
тук, сега...
Като закъсняла ласка мека
тичам напосоки в пустошта...
Моля се безбожно и горещо след сляпата следа.
Моля те! Върни се! Ах, как не исках да греша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Стойнов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...