19 ene 2008, 22:02

Грешка

  Poesía
1K 0 5
На безбрежен бряг
накрай безкрайното море...
Умрях...
Пред погледа на тъжното дете.
Сред глас...
Застинал в вятъра на вечността.
Във час...
Отровен в желанието на нощта.
Заспах...
Копнеейки за вик раздран.
Живях...
Самотен насред подивяла сган.
И ето ме накрая,
тук, сега...
Като закъсняла ласка мека
тичам напосоки в пустошта...
Моля се безбожно и горещо след сляпата следа.
Моля те! Върни се! Ах, как не исках да греша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Стойнов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...