Jan 19, 2008, 10:02 PM

Грешка

  Poetry
1K 0 5
На безбрежен бряг
накрай безкрайното море...
Умрях...
Пред погледа на тъжното дете.
Сред глас...
Застинал в вятъра на вечността.
Във час...
Отровен в желанието на нощта.
Заспах...
Копнеейки за вик раздран.
Живях...
Самотен насред подивяла сган.
И ето ме накрая,
тук, сега...
Като закъсняла ласка мека
тичам напосоки в пустошта...
Моля се безбожно и горещо след сляпата следа.
Моля те! Върни се! Ах, как не исках да греша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Стойнов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...