Caligula (Васил Стойнов)
16 5
19.01.2008 г., 22:02 ч.

Грешка 

  Поезия
738 0 5
На безбрежен бряг
накрай безкрайното море...
Умрях...
Пред погледа на тъжното дете.
Сред глас...
Застинал в вятъра на вечността.
Във час...
Отровен в желанието на нощта.
Заспах...
Копнеейки за вик раздран.
Живях...
Самотен насред подивяла сган.
И ето ме накрая,
тук, сега...
Като закъсняла ласка мека
тичам напосоки в пустошта...
Моля се безбожно и горещо след сляпата следа.
Моля те! Върни се! Ах, как не исках да греша...

© Васил Стойнов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??