5 dic 2008, 14:32

Грешна етика

  Poesía » Otra
1.2K 0 3
Изгубени души, обречени на самота,
изкупват грехове.
Смразяваш вик оголва тишината.
Порой от горчиви сълзи и разкаяни късни
пречиства душата - осеяна със страхове,
забулена в мъгла.
Бушуващи чувства, заблудени представи
за един иреален свят.
Една безсмислена агония...
Ех, каква убийствена ирония!
Затишие... Мрак...
Дъждът измива гузните следи от
злочестив развой.
Под руините се ражда нов живот!
Живот - обречен да носи тежкия товар
на опрощението!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...