Огледална (Веселка) Огледална (Веселка)
10
5 dic 2008, 14:32

Грешна етика

  Poesía » Otra
1.2K 0 3
Изгубени души, обречени на самота,
изкупват грехове.
Смразяваш вик оголва тишината.
Порой от горчиви сълзи и разкаяни късни
пречиства душата - осеяна със страхове,
забулена в мъгла.
Бушуващи чувства, заблудени представи
за един иреален свят.
Една безсмислена агония...
Ех, каква убийствена ирония!
Затишие... Мрак...
Дъждът измива гузните следи от
злочестив развой.
Под руините се ражда нов живот!
Живот - обречен да носи тежкия товар
на опрощението!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0