5.12.2008 г., 14:32 ч.

Грешна етика 

  Поезия » Друга
1000 0 3
Изгубени души, обречени на самота,
изкупват грехове.
Смразяваш вик оголва тишината.
Порой от горчиви сълзи и разкаяни късни
пречиства душата - осеяна със страхове,
забулена в мъгла.
Бушуващи чувства, заблудени представи
за един иреален свят.
Една безсмислена агония...
Ех, каква убийствена ирония!
Затишие... Мрак...
Дъждът измива гузните следи от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Всички права запазени

Предложения
: ??:??