5 дек. 2008 г., 14:32

Грешна етика

Поэзия » Другая

1.2K 0 3

Изгубени души, обречени на самота,
изкупват грехове.
Смразяваш вик оголва тишината.
Порой от горчиви сълзи и разкаяни късни
пречиства душата - осеяна със страхове,
забулена в мъгла.
Бушуващи чувства, заблудени представи
за един иреален свят.
Една безсмислена агония...
Ех, каква убийствена ирония!
Затишие... Мрак...
Дъждът измива гузните следи от
злочестив развой.
Под руините се ражда нов живот!
Живот - обречен да носи тежкия товар
на опрощението!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

тюркоаз (Мариола Томова)

Замисляш, хубаво е, поздравчета мила Веси!

2008-12-06T14:51:46+02:00
La_paloma (Ала баба)

Хареса ми! Поздрави!

2008-12-05T17:52:21+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Харесах го!

2008-12-05T16:25:10+02:00