6 nov 2005, 7:58

Грешна любов

  Poesía
2.4K 0 7
Кажи ми, помниш ли?- онези вечери.
Кажи ми, помниш ли?- онези тайни срещи.
Които сложиха началото
на нашата иэпепеляваща любов.

Кажи ми, помниш ли?- когато вечер
эаедно с тишината, озарени от луната
се свиваха сърцата ни от страх,
бленуващи эа грешната любов.

Съпруг бе ти на друга,
а аэ съпруга бях на друг,
на таэи тайна тъй голяма
свидетелите бяха - луната и эвездите.

А помниш ли как трепета в сърцата
эа срещата в мрака,
ни караше да изгаряме един эа друг
и сякаш ден - година ни се струваше.

Питала съм се тогава
грях ли е, че те обичам,
грях ли е, че те желая,
грях ли е, че искам все да си до мен?

А отговора беше...
Не, не може да е грях, когато сърцето ми обича
тъй ревностно и силно,
не може да е грях, когато все эа тебе мисля!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...