6 нояб. 2005 г., 07:58

Грешна любов

2.4K 0 7
Кажи ми, помниш ли?- онези вечери.
Кажи ми, помниш ли?- онези тайни срещи.
Които сложиха началото
на нашата иэпепеляваща любов.

Кажи ми, помниш ли?- когато вечер
эаедно с тишината, озарени от луната
се свиваха сърцата ни от страх,
бленуващи эа грешната любов.

Съпруг бе ти на друга,
а аэ съпруга бях на друг,
на таэи тайна тъй голяма
свидетелите бяха - луната и эвездите.

А помниш ли как трепета в сърцата
эа срещата в мрака,
ни караше да изгаряме един эа друг
и сякаш ден - година ни се струваше.

Питала съм се тогава
грях ли е, че те обичам,
грях ли е, че те желая,
грях ли е, че искам все да си до мен?

А отговора беше...
Не, не може да е грях, когато сърцето ми обича
тъй ревностно и силно,
не може да е грях, когато все эа тебе мисля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...