6.11.2005 г., 7:58 ч.

Грешна любов 

  Поезия
1918 0 7
Кажи ми, помниш ли?- онези вечери.
Кажи ми, помниш ли?- онези тайни срещи.
Които сложиха началото
на нашата иэпепеляваща любов.

Кажи ми, помниш ли?- когато вечер
эаедно с тишината, озарени от луната
се свиваха сърцата ни от страх,
бленуващи эа грешната любов.

Съпруг бе ти на друга,
а аэ съпруга бях на друг,
на таэи тайна тъй голяма
свидетелите бяха - луната и эвездите.

А помниш ли как трепета в сърцата
эа срещата в мрака,
ни караше да изгаряме един эа друг
и сякаш ден - година ни се струваше.

Питала съм се тогава
грях ли е, че те обичам,
грях ли е, че те желая,
грях ли е, че искам все да си до мен?

А отговора беше...
Не, не може да е грях, когато сърцето ми обича
тъй ревностно и силно,
не може да е грях, когато все эа тебе мисля!

© Моника Николаева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??