6.11.2005 г., 7:58

Грешна любов

2.4K 0 7
Кажи ми, помниш ли?- онези вечери.
Кажи ми, помниш ли?- онези тайни срещи.
Които сложиха началото
на нашата иэпепеляваща любов.

Кажи ми, помниш ли?- когато вечер
эаедно с тишината, озарени от луната
се свиваха сърцата ни от страх,
бленуващи эа грешната любов.

Съпруг бе ти на друга,
а аэ съпруга бях на друг,
на таэи тайна тъй голяма
свидетелите бяха - луната и эвездите.

А помниш ли как трепета в сърцата
эа срещата в мрака,
ни караше да изгаряме един эа друг
и сякаш ден - година ни се струваше.

Питала съм се тогава
грях ли е, че те обичам,
грях ли е, че те желая,
грях ли е, че искам все да си до мен?

А отговора беше...
Не, не може да е грях, когато сърцето ми обича
тъй ревностно и силно,
не може да е грях, когато все эа тебе мисля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...