22 mar 2007, 17:31

грешна съм 

  Poesía
854 0 8

посветено на...

Грешна съм, скандална и свадлива.
Мъж да бях и Яго ще завижда,
на Отело  ще спестя усилията -
ревността с любов  не се убива.
Равноденствието е
твърде гарантирано.
Всъщност –
 то е равновесие на показ.
Задължителното не е моя сила.
О
бещанията правят път за откази.
Чувствата флиртуват със желанията
През двусмислици,
усмивки, комплименти.
Смисълът жадува за внимание - в
лабиринт със изход през сърцето.
Лудостта е признак за виталност -
дръзка страст
в омаен женски скут,
в люлката
на мигове  забрава
временното те държи до смърт.
И по време на война да се намерим
като две враждуващи страни,
слънцето
със камък ще уцеля,
да не виждам,
че към гибелта вървим.
Най-накрая ще презра кръвта си,
че не е достатъчно червена
като пурпурната роза на страстта ми,
за да те накара да си с мене.

 

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравей и добре дошла сред нас!
    Хубаво посвещение!
  • Добре дошла в сайта! Аз отскоро съм тук и не съжалявам! Дано така е и при теб. Много хубави неща си вкарала днес!
  • Много ми хареса стиха ти!!! Поздрави и добре дошла, Дакота!!!
  • в този свят всичко е предварително простено, следователно - позволено ...
    ------
    благодаря!
  • Много интересно и образно стихотворение, харесва ми, чета го отново и отново...Поздрави!!!
  • Невероятно!!!
  • И аз съм жажда!
    А ти си кладенец!
  • Слабост си ми ти...
    И червената ти роза
    Ненаситно жадна съм за твоите стихове!
Propuestas
: ??:??