22 mar 2007, 17:31

грешна съм

  Poesía
1K 0 8

посветено на...

Грешна съм, скандална и свадлива.
Мъж да бях и Яго ще завижда,
на Отело  ще спестя усилията -
ревността с любов  не се убива.
Равноденствието е
твърде гарантирано.
Всъщност –
 то е равновесие на показ.
Задължителното не е моя сила.
О
бещанията правят път за откази.
Чувствата флиртуват със желанията
През двусмислици,
усмивки, комплименти.
Смисълът жадува за внимание - в
лабиринт със изход през сърцето.
Лудостта е признак за виталност -
дръзка страст
в омаен женски скут,
в люлката
на мигове  забрава
временното те държи до смърт.
И по време на война да се намерим
като две враждуващи страни,
слънцето
със камък ще уцеля,
да не виждам,
че към гибелта вървим.
Най-накрая ще презра кръвта си,
че не е достатъчно червена
като пурпурната роза на страстта ми,
за да те накара да си с мене.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей и добре дошла сред нас!
    Хубаво посвещение!
  • Добре дошла в сайта! Аз отскоро съм тук и не съжалявам! Дано така е и при теб. Много хубави неща си вкарала днес!
  • Много ми хареса стиха ти!!! Поздрави и добре дошла, Дакота!!!
  • в този свят всичко е предварително простено, следователно - позволено ...
    ------
    благодаря!
  • Много интересно и образно стихотворение, харесва ми, чета го отново и отново...Поздрави!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...