22.03.2007 г., 17:31

грешна съм

1K 0 8

посветено на...

Грешна съм, скандална и свадлива.
Мъж да бях и Яго ще завижда,
на Отело  ще спестя усилията -
ревността с любов  не се убива.
Равноденствието е
твърде гарантирано.
Всъщност –
 то е равновесие на показ.
Задължителното не е моя сила.
О
бещанията правят път за откази.
Чувствата флиртуват със желанията
През двусмислици,
усмивки, комплименти.
Смисълът жадува за внимание - в
лабиринт със изход през сърцето.
Лудостта е признак за виталност -
дръзка страст
в омаен женски скут,
в люлката
на мигове  забрава
временното те държи до смърт.
И по време на война да се намерим
като две враждуващи страни,
слънцето
със камък ще уцеля,
да не виждам,
че към гибелта вървим.
Най-накрая ще презра кръвта си,
че не е достатъчно червена
като пурпурната роза на страстта ми,
за да те накара да си с мене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей и добре дошла сред нас!
    Хубаво посвещение!
  • Добре дошла в сайта! Аз отскоро съм тук и не съжалявам! Дано така е и при теб. Много хубави неща си вкарала днес!
  • Много ми хареса стиха ти!!! Поздрави и добре дошла, Дакота!!!
  • в този свят всичко е предварително простено, следователно - позволено ...
    ------
    благодаря!
  • Много интересно и образно стихотворение, харесва ми, чета го отново и отново...Поздрави!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...