7 jun 2008, 11:18

Грешници

769 0 6

Като крадец се вмъкна в душата ми.

Като светия те посрещнах аз!

Дарявам ти небето и земята си -

да бъда свят във твоя свят!

 

Душата ми с твоята танцува -

напада ме неистов страх.

Съдбата ти със моята лудува -

да ме превърне в звезден прах.

 

Изгаряме от вярност и от мъка,

от болка и от порив див.

Съмнение във тебе се промъква -

живееш, но дали си жив?

 

Разбираме с детинско изумление,

че е измислена реалността.

Живеем в тъжно примирение,

сънуваме протегната ръка.

 

Ще има клада! А тълпата

ще хвърля камък срещу нас.

Ще има болка! А вината

ще търси мен и теб с компас.

 

Ще лаят срещу нас езиците

на праведно-отровните стрели,

но ако нещо все пак е поникнало,

защо и да не разцъфти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...