7 jun 2008, 11:18

Грешници

772 0 6

Като крадец се вмъкна в душата ми.

Като светия те посрещнах аз!

Дарявам ти небето и земята си -

да бъда свят във твоя свят!

 

Душата ми с твоята танцува -

напада ме неистов страх.

Съдбата ти със моята лудува -

да ме превърне в звезден прах.

 

Изгаряме от вярност и от мъка,

от болка и от порив див.

Съмнение във тебе се промъква -

живееш, но дали си жив?

 

Разбираме с детинско изумление,

че е измислена реалността.

Живеем в тъжно примирение,

сънуваме протегната ръка.

 

Ще има клада! А тълпата

ще хвърля камък срещу нас.

Ще има болка! А вината

ще търси мен и теб с компас.

 

Ще лаят срещу нас езиците

на праведно-отровните стрели,

но ако нещо все пак е поникнало,

защо и да не разцъфти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...