7 jun 2008, 11:18

Грешници 

  Poesía » De amor
646 0 6

Като крадец се вмъкна в душата ми.

Като светия те посрещнах аз!

Дарявам ти небето и земята си -

да бъда свят във твоя свят!

 

Душата ми с твоята танцува -

напада ме неистов страх.

Съдбата ти със моята лудува -

да ме превърне в звезден прах.

 

Изгаряме от вярност и от мъка,

от болка и от порив див.

Съмнение във тебе се промъква -

живееш, но дали си жив?

 

Разбираме с детинско изумление,

че е измислена реалността.

Живеем в тъжно примирение,

сънуваме протегната ръка.

 

Ще има клада! А тълпата

ще хвърля камък срещу нас.

Ще има болка! А вината

ще търси мен и теб с компас.

 

Ще лаят срещу нас езиците

на праведно-отровните стрели,

но ако нещо все пак е поникнало,

защо и да не разцъфти?

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??