7.06.2008 г., 11:18

Грешници

768 0 6

Като крадец се вмъкна в душата ми.

Като светия те посрещнах аз!

Дарявам ти небето и земята си -

да бъда свят във твоя свят!

 

Душата ми с твоята танцува -

напада ме неистов страх.

Съдбата ти със моята лудува -

да ме превърне в звезден прах.

 

Изгаряме от вярност и от мъка,

от болка и от порив див.

Съмнение във тебе се промъква -

живееш, но дали си жив?

 

Разбираме с детинско изумление,

че е измислена реалността.

Живеем в тъжно примирение,

сънуваме протегната ръка.

 

Ще има клада! А тълпата

ще хвърля камък срещу нас.

Ще има болка! А вината

ще търси мен и теб с компас.

 

Ще лаят срещу нас езиците

на праведно-отровните стрели,

но ако нещо все пак е поникнало,

защо и да не разцъфти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...