Грешници
Като крадец се вмъкна в душата ми.
Като светия те посрещнах аз!
Дарявам ти небето и земята си -
да бъда свят във твоя свят!
Душата ми с твоята танцува -
напада ме неистов страх.
Съдбата ти със моята лудува -
да ме превърне в звезден прах.
Изгаряме от вярност и от мъка,
от болка и от порив див.
Съмнение във тебе се промъква -
живееш, но дали си жив?
Разбираме с детинско изумление,
че е измислена реалността.
Живеем в тъжно примирение,
сънуваме протегната ръка.
Ще има клада! А тълпата
ще хвърля камък срещу нас.
Ще има болка! А вината
ще търси мен и теб с компас.
Ще лаят срещу нас езиците
на праведно-отровните стрели,
но ако нещо все пак е поникнало,
защо и да не разцъфти?
© Миглена Цветкова All rights reserved.
