11 jun 2008, 1:49

Грешници

  Poesía
1K 1 17
Животът ни затвори в прашен бит,
ограби ни мечтите и простора.
Сега сме тихи, скромни и добри,
но мислите с душите ни все спорят.
Уж всичко у дома ни е наред,
спокойни сме и вятъра не гоним,
но миг един, един написан ред
запалва в нас пожари от тревога.
Магия става приказният зов
и погледа изгарящ, но посърнал
на грешната, отричана любов,
в очите ни сиянието върнала.
Летим в нощта над пенести вълни,
на бели птици носим се с крилата
след тежки, безнадеждно празни дни...
Крепи ни порив жив към свободата.
Безмилостно упреква съвестта,
нарича ни побъркани момичета
виновни, че родени със сърца,
копнеем да сме истински обичани.
Да, грешни сме. Осъжда ни света,
когато кроткостта от нас отлита.
Превръща ни във вещици страстта...
Защо обаче - никой не попита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...