Jun 11, 2008, 1:49 AM

Грешници

  Poetry
1K 1 17
Животът ни затвори в прашен бит,
ограби ни мечтите и простора.
Сега сме тихи, скромни и добри,
но мислите с душите ни все спорят.
Уж всичко у дома ни е наред,
спокойни сме и вятъра не гоним,
но миг един, един написан ред
запалва в нас пожари от тревога.
Магия става приказният зов
и погледа изгарящ, но посърнал
на грешната, отричана любов,
в очите ни сиянието върнала.
Летим в нощта над пенести вълни,
на бели птици носим се с крилата
след тежки, безнадеждно празни дни...
Крепи ни порив жив към свободата.
Безмилостно упреква съвестта,
нарича ни побъркани момичета
виновни, че родени със сърца,
копнеем да сме истински обичани.
Да, грешни сме. Осъжда ни света,
когато кроткостта от нас отлита.
Превръща ни във вещици страстта...
Защо обаче - никой не попита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...