Jun 11, 2008, 1:49 AM

Грешници

  Poetry
1K 1 17
Животът ни затвори в прашен бит,
ограби ни мечтите и простора.
Сега сме тихи, скромни и добри,
но мислите с душите ни все спорят.
Уж всичко у дома ни е наред,
спокойни сме и вятъра не гоним,
но миг един, един написан ред
запалва в нас пожари от тревога.
Магия става приказният зов
и погледа изгарящ, но посърнал
на грешната, отричана любов,
в очите ни сиянието върнала.
Летим в нощта над пенести вълни,
на бели птици носим се с крилата
след тежки, безнадеждно празни дни...
Крепи ни порив жив към свободата.
Безмилостно упреква съвестта,
нарича ни побъркани момичета
виновни, че родени със сърца,
копнеем да сме истински обичани.
Да, грешни сме. Осъжда ни света,
когато кроткостта от нас отлита.
Превръща ни във вещици страстта...
Защо обаче - никой не попита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...