Грешния залък
1.8K
0
14
Ти не знаеш за мен - двеста пъти умирах
и светът ми без теб беше ничий и лош.
Ти не знаеш за мен, че разместен събирах
разпиления пъзел след забития нож…
Пак се връщах назад – километри нататък –
проумявах след после, че не искам да знам.
Но те носех в сърцето си – грешния залък,
в този, нашия свят – исках пак да съм там…
Ти не знаеш за мен, че простих без остатък,
аз не зная сама как успях в този мрак.
Ако няма начало – то последен е адът.
Друга прошка не давам, ако ще да умра…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados
Бива те с думите!
