silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
Jul 24, 2014, 12:21 PM

Грешния залък 

  Poetry » Other
1333 0 14

Ти не знаеш за мен - двеста пъти умирах
и светът ми без теб беше ничий и лош.
Ти не знаеш за мен, че разместен събирах
разпиления пъзел след забития нож…

 

Пак се връщах назад – километри нататък –
проумявах след после, че не искам да знам.
Но те носех в сърцето си – грешния залък,
в този, нашия свят – исках пак да съм там…

 

Ти не знаеш за мен, че простих без остатък,
аз не зная сама как успях в този мрак.
Ако няма начало – то последен е адът.
Друга прошка не давам, ако ще да умра…

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??