13 dic 2025, 21:04

Гримаси

  Poesía
23 0 0
Г Р И М А С И

 

Когато Арогантността, Наглостта и Глупостта

се съберат в плътна, натрапчива колаборация,

те потъват надълбоко в тъмните дебри

на Егоцентричната, Самовлюбена Слепота

от тъпо, изкуствено, грозно и смотано Щастие.

То няма изобщо възможност

за поглед никакъв отстрани,

чрез който Гротеската в своите пози

реално и смислено да оцени.

От гневни, фалшиви гримаси

изгарящи, трептящи от Злоба,

думите произнесени от устата,

не всяват Вяра в Душата Народна.

Алчни,Лакоми, Фалшиви все още "управници"

потърсете малко достойнство и доблест във себе си,

пуснете с ваше участие пост протестните записи

и чрез езика на тялото погледнете своята обсебеност.

Този език е меродавен,първичен

и напук на словесната еволюция

изобличава всяка дипломатична себичност,

обезсмисля преливането от празно във пусто.

Как ще накарате хората,да ви повярват

с физиономии от душите ви толкоз различни-

крайно време е за финал на Безрезултатната Врява,

Суверенът лъжци и предатели не обича.

Гримасите си ги правете пред огледалото

на светло, на тъмно или в Здрача,

но когато с Народа се постоянно будалкате,

ще дойде време гримасите ви, да бъдат смачкани.

 

13.12.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...